Те използваха маята, получена от пивоварството за ферментиране и оформяне на тестото за хляб. Обаче по никакъв начин не можеха да разберат как се ферментира тестото. С течение на времето египтяните започнали да обработват хляба като произведение на изкуството, използвайки различни брашна и намирайки различни форми.

Според общоприетото вярване, че египетски пекар е забравил да омеси част от тестото, а след н добавил забравената част към следващото тесто и по този начин случайно е разработил метод.

Древните египтяни изнасяли излишното зърно за Гърция. Гърците са се научили да правят хляб от египтяните.

С течение на времето хлябът става основна храна на хората в Гърция и Римската империя. А когато започнали да добавят яйца и олио към тестото, хлябът заел мястото си сред луксозните стоки. По-белите питки красяха трапезите на богатите, а питките с по малко вкус бяха предназначени за трапезите на бедните. Смята се, че първият механичен миксер е разработен от римлянин. Като източник на енергия са използвани конски сили. Хлябът беше толкова незаменим в Рим, че беше достатъчно раздаването на хляб, за да угоди на хората.

В средновековна Европа норманите започнали да използват ръж при приготвянето на хляб и да ферментират тестото си под юргана. Шведите са се опитали да добавят кръв от северен елен към брашното, а французите са се опитали да добавят волска кръв. Популярни са били плоските хлябове, защото едновременно са изполвани като чиния и са се изяждали с вкус.

С течение на времето в много общности в зависимост от вида на хляба, който се пече започнали да се формират пекарски гилдии. Гилдиите подкрепяха честните пекари и им даваха обществен статут. Всеки, който нарани пекар си навличаше неприятности. Пекар, който наруши правилата на гилдията се бичуваше публично с камшик, влачеха го по улиците или получаваше забрана да упражнява професията за цял живот. Пекар, продал хляб под установения грамаж нямааше начин да се спаси от тези наказания.

От векове насам съдилищата за хляб, създадени за първи път от британците, са определяли теглото и цената на хляба. През Средновековието в някои селища са имали обществени пещи за бедни хора, където те са можели да донесат брашното или тестото си и да си изпекат хляба. Този обичай едновременно е и началото на пекарството.

В началото на 1800 г. в Англия бе приет закон, с който цената на хляба беше изравна със седмичната заплата. Този закон бе отменен в резултат на последователни бунтове. Наказанието за кражба на хляб било изгнание, обикновено в новите колонии в Уелс. Удивителните развития, които се появяват през 19-ти век, доведоха пекарството до сегашното ниво.

През 1835 г. учени като Caignard de Latour, Schwann и Kutsing, които са видели, че дрождите са способни да се възпроизвеждат чрез пъпкуване са стигнали до заключението, че те са са жив организъм. През 1838 г. бирената мая е наречена от Майер „Saccharomyces cerevisia“.

През 1859 г. известният френски учен Луи Пастьор открива, че маята е организмът, който предизвиква ферментацията.

Дизайнът на пещите и техниките за смилане на брашно бяха допълнително разработени. След като Емил Кристиан Хансен успя да получи частици от чиста мая, през 1870 г. започва производството на прясна мая. Това беше революционно развитие по отношение на устойчивостта на маята. Сега хлебопроизводителите и пивоварите можеха да използват спокойно закупената от тях мая.

В близкото минало, с откриването на добавките за хляб, отглеждането на по-качествено зърно, напредъка в техниките за смилане, както и прогресивното развитие на инструментите, използвани при изпичането на хляб, стана възможно по-доброто ферментиране на тестото и по-правилното изпичане на хляба. Хлябът отдавна е в основата на вкуса. Въпреки това, че в един или друг континент формата му претърпява промени, хлябът се консумира всеки ден по целия свят и развитието на хляба се движи успоредно с развитието на човешките същества, култури и общества.